Бил Клинтън
(1946-)
Бил Клинтън - снимка Уикипедия
Уилям Джеферсън Клинтън (William Jefferson “Bill” Clinton ) е американски политик и 42-ят президент на САЩ (1993-2001). Президентството на Клинтън бе белязано от значителен напредък в икономическата сфера и твърда външна политика, както и редица скандали на първо място – около несъстоятелност дружеството Бела и отношенията между президента и стажантката в Белия дом Моника Люински. Бил Клинтън е третият най–млад президент след Теодор Рузвелт и Джон Кенеди и е един от двамата президенти в американската история, подложен на импийчмънт.
Роден е на 19 август 1946 година в Хоуп, Арканзас. Син е на търговеца Уилям Джеферсън Блайти на медицинската сестра Вирджиния Дел Касиди. Баща му загива при автомобилна катастрофа три месеца преди неговото раждане.
Когато Бил Клинтън е четири годишен, майка му се жени за Роджър Клинтън. През 1953 семейството се премества в град Хот Спрингс. Момчето е отгледано от майка си и от втория си баща, чиято фамилия приема едва когато навършва 14 години. Според Бил баща му е бил комарджия и алкохолик, който често е малтретирал майка му и природения му брат Роджър. Според някои източници често му се е налагало да защитава майка си, когато баща му е бил пиян.
Клинтън учи в гимназията в Хай Спрингс (Арканзас). Любимото му хоби е да свири на саксофон и иска да стане професионален музикант. Избран е за национален младежки сенатор и след посещението на Белия дом по времето на Джон Кенеди решава да влезе политиката.
След като завършва училище Бил Клинтън влиза в университета Джорджтаун. Завършва го през 1968 година и получава бакалавърска степен по специалността международни отношения. Работи за сенатор Джордж Фулбрайт и печели стипендия за Университета в Оксфорд. Прекарва две години във Великобритания. Този период е един от „тъмните“ моменти от биографията на Клинтън, тъй като не е известно по какви причини е бил освободен от военна служба по време на Виетнамската война. Става доктор по право в университета в Йейл. В университетската библиотека на Йейл Клинтън се среща с бъдещата си съпруга Хилъри. Заедно учат и се занимават с политическа дейност, а 11 октомври 1975 двамата сключват брак.
През 1974 Бил Клинтън претърпява неуспех като кандидат на демократите за Камарата на представителите. Негов опоненент е републиканецът Джон Пол Хамершмид, който се ползва с голяма репутация и е смятан за непобедим. Но “Нова демокрация” успява да спечели 48,5% от гласовете, което е добър старт за бъдещата политическа кариера на Клинтън. 1974 е първата му година като преподавател по право в Университета на Арканзас. 28-годишен той се кандидатира за Камарата на представителите, но губи изборите с 52% от гласовете от действащия конгресмен. През 1976 е избран за главен прокурор на щата Арканзас. Две години по-късно става губернатор на същия щат. 32-годишен, той е най-младият представител на този пост в историята на държавата от 1938 година. Като такъв се фокусира главно върху насърчаването на предприемачеството и повишаване на образованието.
На следващата година Клинтън участва в изборите за главен прокурор на Демократическата партия и печели. Основният фокус на работата му в офиса е борбата с фирмите-монополисти и тяхното влияние върху властта на държавата. Като главен прокурор успява да постигне отмяна на значителното покачване на цените на телефонните услуги и телефонните апарати.
През 1978 година Клинтън обявява кандидатурата си в изборите за губернатор. Противниците му го обвиняват в липсата на принципи, но Клинтън успява да спечели. Политическият ход на новия управител включва мерки за насърчаване на здравеопазването и образованието, както и за подобряване на пътищата на държавата. Всичко това се отразява тежко на данъкоплатците и е причинява значителни щети на популярността на Бил Клинтън.
През февруари 1980 година е родено единственото им дете, дъщеря им Челси. През същата година става инцидентът, причиняващ щети на вече понижената репутацията на управителя, а именно бунта на кубински бежанци във Форт Чафи. През същата година трябва да се състоят губернаторски избори. Друга и може би най-голяма слабост за Клинтън при изборите през 1980 година е името на съпругата му Хилъри. След пристигането си в Арканзас е тя е била активна в кампанията на своя съпруг, но местните жители започват да се дразнят от радикалния й феминизъм. Изобилието на негативни фактори води до факта, че настоящият губернатор претърпява поражение от републиканския си съперник Франк Уайт. Веднага след това, Клинтън започва кампания за реабилитация. В телевизионно обръщение той се извинява на жителите на Арканзас за непопулярната политика за повишаване на данъците. Хилъри Клинтън трябва да “омекоти” имиджа си и да стане по-приемлива за избирателите. В резултат на това на изборите през 1982 година Клинтън става първият губернатор Арканзас, който успява да заема поста след поражението.
След завръщането си като губернатор Бил Клинтън става по-предпазлив в провежданата политика. Сред неговите постижения са стандартите за реформа в държавното образование, създаването на комитет по етика, която да контролира длъжностните лица на Арканзас, назначаването на чернокожите американци във всички органи на държавно управление. През 1984 той отново печели изборите за губернатор, а през 1986 става първият губернатор на Арканзас от възстановяването след гражданската война, който се избира за срок от четири години. През 1990 година е преизбран.
В същото време като политик Бил Клинтън се издига на национално равнище. През 1990 година оглавява Съвета на демократичното управление – организация, която се застъпва за политическа промяна на позициите на страната. По време на изборите за губернатор от 1990 година той уверява избирателите, че възнамерява да изпълнява тази длъжност през следващите четири години и няма да се кандидатира за още един мандат. Но това не го спира да кандидатства за президентския пост през 1991 година. Неговата предизборна кампания на следващата година не е лесна. Многократно се повдига въпросът за моралния характер на Клинтън. В телевизионно интервю, което Клинтън дава по време на първичните избори той признава, че по време на престоя си в Англия няколко пъти е “опитвал” марихуана. Той успява да избегне директен отговор на въпроса на наркотиците, казвайки, че никога не е нарушил законите на страната. Общественото внимание е привлечено към Клинтън по време на Виетнамската война. Областният управител твърди, че е избегнал участие във войната с помощта на влиятелни членове на семейството му.
Но този не е първият скандал, свързан с личния живот на Бил Клинтън. Първото изявление е на една кабаре-певица, която заявява, че е имала сексуални отношения с Клинтън. Това почти унищожава плана на Клинтън за номинация. Основна роля изиграва Хилъри Клинтън, която публично изразява своята подкрепа за съпруга си. Предизборната му стратегия се основава на твърдението, че по време на господството на Републиканското управление, американската икономика влезе в стагнация и тя се оказва успешна. На изборите през 1992 той побеждава действащия президент Джордж Буш-старши и милиардера Рос Перо, действайки като независим кандидат. Клинтън и неговия кандидат за вицепрезидент, сенатор от Тенеси, Ал Гор, получават 43% от гласовете и 68,7% от електоралния вот.
Президентството на Бил Клинтън е белязано от няколко големи скандали. През 1994 година той започва разследване на фалиралата корпорация Бела. През 1970 и 1980 година дружеството е работило по изграждането на комплекса в Арканзас. Върху Бил и Хилъри Клинтън пада подозрението, че те заедно с финансиста Джеймс Maакдъгъл и съпругата му Сюзън са участвали в незаконни финансови машинации. Първоначално разследването се провежда от Министерството на правосъдието, но след това е назначен независимият прокурор Кенет Стар (консервативен републиканец). Въпреки многобройните усилия на съмняващият се Стар, семейство Клинтън е обявено за невинно, докато Макдъгъл са обвинени в измама. Но на 20 септември 2000 година независимият прокурор Робърт Рей в окончателния си доклад признава, че разполага с доказателства, свързващи Клинтън с незаконни дейности, които не са открити до момента.
Може би най-големият скандал, сързан с Бил Клинтън е този със стажантката Моника Люински. Разследването на случая започна през януари 1998 година, когато пресата разпространява информация за тяхната връзка и започва разследване. Независимият прокурор решава да разследва дали Люински не лъжесвидетелство по отношение на сексуалните си отношения с Клинтън. Под клетва президентът отрича да е имал сексуални отношения с Люински, но през август същата година признава, че всъщност се е ангажирал с лъжесвидетелстване. През декември Камарата на представителите гласува президентът да бъде отстранен от длъжност, но през 1999 е оправдан от Сената. По време на скандала Люински, първата дама осигурява силна подкрепа на съпруга си и публично го защитава. Тя посочва, че атаките срещу президента са само една “конспирация”. По-късно Хилъри признава, че Бил дълго време, дори след началото на производството, е укривал от нея истината за връзката си с Люински.
Успоредно с аферата Люински се разследва и друг подобен случай, известен като Трупъргейт. От 1994 година Пола Джоунс, бивш държавен служител в Арканзас, обвинява президента в сексуален тормоз. Описаният случай се отнася до 1991 година, когато Бил Клинтън е бил губернатор. Но по делото Джонс се сключва споразумение. През ноември 1998 Клинтън плаща на бившата си подчинена 850 хиляди щатски долара долара и тя я оттегля иска. Случаят Джоунс бележи началото на интензивно разследване по отношение на Клинтън, което започва през 1994 година. Освен това, Джоунс е първият случай в историята на САЩ когато президентът говори в съда като обвиняем по наказателно дело.
Въпреки че след многобройни скандали много американци изразяват недоволство от Бил Клинтън, рейтингът му преди края на президентството му остава много висок. Обяснението за това е успехът на неговата администрация в икономическата сфера. Според изследователите най-голямото постижение на Бил Клинтън е бюджетният излишък, постигнат от страната за първи път от дълго време, както и намаляването на инфлацията и безработицата.
През 1999 Бил Клинтън е обявен за невинен по две обвинения, водещи до импийчмънт, повдигнати от Камарата на представителите – лъжесвидетелстване и възпрепятстване на правосъдието. Обвиненията в лъжесвидетелстване са повдигнати във връзка с показанията му за неговата връзка със стажантката Моника Люински, дадени по време на съдебния процес за сексуален тормоз, започнат от бившата щатска служителка Пола Джоунс. На 21 февруари Сенатът завършва 21-дневно разследване по двете обвинения и след гласуване не постига нужното мнозинство от 2/3 за отстраняване и осъждане на лицето, заемащо президентския пост. Клинтън е първият президент след Андрю Джонсън, който е подложен на импийчмънт.
Един ден преди да напусне длъжността си президентът Бил Клинтън приема да му бъде отнет адвокатският лиценз в Арканзас за срок от пет години, като част от споразумението с независимия прокурор за прекратяване на разследването. Във връзка с отнемането на лиценза му, автоматично му е отнето правото да се явява пред Върховния съд на САЩ (което има по–скоро символичен смисъл, защото той никога не се е явявал пред Върховния съд). Наложена му е глоба в размер на 90 хиляди долара за обида на съда, а по делото с Пола Джоунс е постигнато споразумение за 850 холяди долара.
При оставянето на председателството, Бил Клинтън прави прощално обръщение към нацията. Той изброява постиженията на неговата администрация: повишаването на жизнения стандарт, намаляване на броя на престъпленията и подобряването на екологичната ситуация. По време на неговия мандат Съединените щати рязко намаляват външния си дълг и безработицата. Америка се превръща в лидер в областта на високите технологии (до Клинтън лидер в тази област е Япония). Неговата администрация е за забрана на тестването на ядрените оръжия в целия свят. По време на президентството на Клинтън в сравнение с времето на Рейгън и Джордж Хърбърт Уокър Буш САЩ значително намаляват размера на военна намеса в други страни. Американците възлагат надеждите си на Клинтън като реформатор на консервативното американското общество. Като най-начимите си постижения във вътрешната политика той посочва мирните преговори между Израел и палестинците, които довеждат до мирните споразумения от Осло (1993), а като най-голям свой провал отбелязва липсата на реакция от американска страна на геноцида в Руанда (1994), тъй като администрацията му и ООН първоначално не признават, че е налице геноцид. Пожелавайки успех на приемника си, Клинтън насочва вниманието към изплащане на дълга на САЩ, за да се избегнат изолационизъм и задължения пред международната общност, както и стремеж към хармония в расовите отношения в страната. Клинтън се превръща в първият демократ, който служи два пълни мандата, след времето на Франклин Делано Рузвелт.
През 2004 година са публикувани мемоарите на Бил Клинтън (“Моят живот”), които се превръщат в бестселър. През следващата година той е една от личностите, които са начело на национална благотворителна кампания за набиране на средства в помощ за пострадалите от урагана Катрина. Заедно с Буш създават специален благотворителен фонд.
Бившият президент настоява неговата съпруга Хилъри да започне самостоятелна политическа кариера. През май 2000 тя е избрана за кандидат за изборите за Сенат. След като печели, през 2006 е преизбрана за още един мандат. Дълго време Хилъри е смятана за потенциален кандидат в президентските избори през 2008 година и в тази връзка не веднъж е бил повдиган въпроса за ролята на Бил в стратегията на нейната кампания. Наблюдатели отбелязват, че бившият президент би могъл да привлече значителна подкрепа от американците, но подчертават също и опасността, че той може да остане в “сянката” на жена си. На 20 януари 2007 Хилъри официално обявява намерението си да участва в президентската надпревара, но през юни 2008 се отказва да продължи и подкрепя Барак Обама. Бил Клинтън обаче подкрепя Обама едва в началото на октомври, само пет седмици преди изборите.
Обама става президент и встъпва в длъжност в началото на януари 2009. Той назначава Хилъри за държавен секретар на САЩ, а през май 2009 година Бил Климтън става специален пратеник на ООН в Хаити.
